Home » ЖИВОТЪТ НА ХОРАТА В ЗАНОГЕ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО ОТ ТУРСКО РОБСТВО

ЖИВОТЪТ НА ХОРАТА В ЗАНОГЕ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО ОТ ТУРСКО РОБСТВО

ГЕОРГИ  ГРОЗДАНОВ

При Освобождението от турско робство в село Заноге, Софийско, е имало 50-60 къщи. Постепенно хората започват да се разпръскват далече от центъра, за да имат достъп до нови обработваеми площи.Така възникват махалите Кърневица, Църница, Катунище, Стубело, Магарешнико, Горскио връх, Кукла, Тимото, Мъртвинките, Билото, Антовци, Ликаро, Тунчов яз, Царина, Лазие, Плочи, Лаките, Пробойница и др. За да осигурят необходимото за бита си, хората в Заноге е трябвало да се трудят ежедневно и целогодишно при тежките климатични и географски условия на селището. Както във всяко село в България, така и тук  поминъкът се е осигурявал чрез земеделието и животновъдството. Земеделието е било много тежко, защото почти всички дейности  са извършвани ръчно. Нивите са изоравани с рало /плуг/,теглено от волове или крави. Впрягът е бил направен от дърво-ярем, като горната и долната част са хванати с жегли. На разпокъсаните и отдалечени ниви са засаждали  жито, царевица, ечемик, овес, картофи, боб, плодове и зеленчуци. Житото и царевицата са били задължителни, смилали са ги за брашно – за хляб, качамак и за животните. По малките рекички е имало няколко воденички, наричани и караджейки, където смилали зърното. Смляното жито е давало не съвсем качествено брашно, имало е примеси и хлябът от такова брашно е бил доста черен и клисав. Често са се хранели и с качамак от царевичното брашно.Случвало се някои семейства да не успеят да си осигурят необходимите количества царевица и жито за годината. Тогава стопанинът и някое по-голямо дете отивали в Северна България да работят по нивите и си докарвали от там жито и царевица. Когато се появили мелниците, качеството на смляното брашно се подобрило. Засятите зърнени култури-жито, овес и т.н. са жънати ръчно със сърп, като стъблата са връзвани на снопи и откарвани на мястото за вършитба-гувна / диканя/. Вършитбата се е извършвала с коне  и след отвяването зърното се е прибирало в хамбара, а плявата и сламата са складирани за храна на животните през зимата. Царевицата и картофите са прекопавани два пъти, а някои  зеленчуци и повече пъти. Картофите са съхранявани в специално изкопани дупки-ровници, където са се съхранявали без да покълват. Всяко семейство си е  месело хляб в къщи, месели са с квас, който се пазел целогодишно. Съхранявал се в съд и при всяко месене квасът се подновявал. Ако се случи нещо и домакинята загуби кваса, намирала хмел и с него наново възпроизвеждала кваса. Жените замесвали по 3-4 хляба наведнъж, всеки хляб е тежал по 5-6 кг. Печенето е ставало в подница, нагрята на пещта до необходимата температура.Така са имали хляб за цяла седмица. Когато в селото се появила обществената фурна, трудът на жените се облекчил, но голямата отдалеченост на махалите от центъра  принуждавала някои семейства да продължат да си месят хляб в къщи.

Жителите на Заноге отглеждали овце, крави, кози, магарета, кокошки и др.необходими животни.Особено полезно домашно животно  е била овцата-заради вълната , млякото и месото, които получавали от нея. От 40 до 60 броя овце са имали средните домакинства. В регистър е записано, че в Заноге е имало 10 060 броя овце в  периода 1925-1930 г., като допускам, че 2-3 хиляди бройки не са били декларирани. Всички животни са били на голяма почит, защото са давали на човека много-мляко, сирене, масло, извара, месо, кожи, вълна, сапун, тор. А който е могъл да си отгледа и прасе, е  имал възможност да храни семейството си с вкусни продукти, каквито в града рядко са опитвали.Даже някои семейства са отглеждали по 10-на и повече свине. Към тези продукти, като се прибавят  туршиите и  изсушените плодове и зеленчуци, картофите-получава се един доста добър резултат от големия труд на семейството  По едрите животни са били и пръв помощник в работата-за оран,пренасяне на сено, дърва и т.н.През лятото животните са били карани на паша из района, а през зимата са хранени на ясла с ръчно окосено сено от мъжете, със сламата и плявата от вършитбата и с листници-изсушена шума.Шумата се е правела така-окастряли са се клони с листа от подходящи дървета и са изсушавани на специално пригодени „надървняци”-близко израснали едно до друго двойка дървета. Кошарите за животните се правели близко до къщите и през зимата с животните са се занимавали главно мъжете. На особена почит са били онези стопани, които имали големи стада от добитък.Всеобщо уважение предизвиквал този стопанин, който успявал да събере 1000 бройки животни.В тази бройка се включвали всички животни-не само млекодайните, но и магарета, кучета, котки, кокошки, свине, гъски и т.н. Споменавали сме за дядо Анто, който „хилядил”-т.е.отглеждал 1000 броя различни животни. Той спазил традицията и  се покачил на покрива на къщата си, и започнал да вика-„иляда, илядих”, за да знаят всички, че е достигнал бройката. Наследниците му се шегували,че той имал 16 кучета при 1000 животни, а те днес имат само 16 овце.

Когато настъпи зимата, мъжете се занимавали освен с добитъка /изхранване на място/, но и с осигуряване на дърва и други важни дейности.Например при сеч на гора се е работело ръчно, с триони и секири.Добитата дървесина се пренасяла на места на гръб, после и с волски коли до къщите.

През зимата жените започвали да предат, плетат и тъкат на разбоите /домашните станове/.От вълната на овцете са изработвали горното облекло-мъжко, женско и детско. Мъжете са носили домоткани шаечни панталони и сака, навуща.Женските зимни премени също са правени от шаяк. Дрехите от шаяк /бало/,макар и груби, и тежки са осигурявали топлина на тялото през тежките зимни месеци. От остриганата козина на козите са ткали ямурлуци,навуща, козяци за постилане на леглата.Леглата са били дървени -нари, дюшекът се е пълнел със слама-сламеник и се е покривал с козяк.

Летните женски дрехи са по-тънки-литаци,специално тъкани за жените от тънко изпредена овча вълна.Ризите, които носели  мъжете и жените, са правени от платно, ткано от коноп и лен.Обработката  на конопа е дълга и трудоемка.Сее се през пролетта, бере се през септември, семето се оставя за следващата година.Стъблата се връзват на неголеми снопи и се накисват в специално пригодени топилници-изкопани ровове на окръжност с диаметър около 2 метра.Снопите се поставят вътре, натискат се с камъни за тежест и се пуска вода да ги залее.Там киснат около 20 дни, за да се отдели влакнината от стъблото.Като вкиснат колкото е необходимо, се изваждат от водата и се изсушават добре.След това стъблата се удрят с маначки-специално пригоден  уред, удрят се продължително време, докато  влакнината се отдели окончателно.Отделеното се преде на хурка, после на разбоя се изтъкава платно широко 0.80-1.00 м.Така изтъканото платно се ползва за ушиване на ризи, наричани от местното население кошули. Женските кошули се били украсявани с шевици, дантели и  яспри, и са ставали много красиви.От овчата вълна са изплитали пуловери,чорапи и др. Така са приготвяни и детските дрехи, но децата обикновено са доизносвали дрехите на по-големите.На разбоя през зимата, освен бало и платно за дрехи, жените са изтъкавали и завивки-гунени черги, връзвани черги за зимата и наводки за летни завивки.Разбоят е дървен стан,състоящ се от две дълги греди-около 3 метра, поставени на крака, свързани с напречно поставено приспособление за бърдото и нищелките. Боядисването на изтъканото е ставало главно с „черешло”-зелената, месеста обвивка на ореха, която е оцветявала в кафяво-черно.За боядисване на женските блузи са ползвали мъх от камъните. Ползвали са и закупени бои.

Както вече споменахме, храната основно е от млечни продукти. Закуската е била основно от прясно или кисело мляко, сирене и хляб. През лятото обикновено са обядвали на нивата с това, което си носят-хляб, сирене и лук.Тъй като нивите са били далече, не са се връщали за обед в къщи. Вечерята най-често е била варен боб .Варен е по следния начин – сутрин се запалва огнището, слага се едно по-дебело дърво, до него гърнето с боб и той си къкри така до вечерта. Като се приберат хората, добавят джоджен и сядат да вечерят. Друго често приготвяно ястие е чорба от ориз и дренки .  Готвели са скроб -ястие, приготвено от царевично брашно и сирене-сварени.Много вкусна е била и кашата от масло и царевично брашно, изпечена в тиган. Друго характерно ястие е било и бял мъж -сирене и масло, изпържени в тиган. За мазнина са използвали мас и масло. През зимата са си угаждали с храната, понеже цялото семейство си е в къщи, прасето е заклано, направени са туршиите и стопанката е имала възможност да готви по-разнообразна храна.През пролетта са готвели  вкусно ястие от охлюви, събирали са пълен котел охлюви, сварявали са ги, после са изрязвали пълзящата част и са я изпържвали с масло.

Както казахме, при Освобождението от турско робство в селото е имало 50-60 къщи и 5 водоизточника, които са задоволявали тогава  селото с вода-всички са били примитивни, с дървени кладенци. Имало е само една чешма в центъра на селото, била е хваната с глинени тръби, прекарана е преди стотици години  и се нарича просто Чешмата.Водата й е мека и студена. И днес се ползва от местното население и от приходящи.След Освобождението хората се разпръсват далече от центъра, за да имат достъп до нови обработваеми земи. Възникват нови махали. Проблем става отдалечеността на водоизточниците.

Много труд са полагали за прането и снабдяването с вода за пиене. Носели са си вода с кобилица и котли от кладенци, от реките и от общата чешма в центъра на селото . Тежестта, пренасяна от един човек  с два котела на кобилица и стомна в ръката е била над 30-на литра .Които са имали волски коли, са си докарвали вода с бъчви. По-трудно е било с прането. В къщи жените са изпирали дрехите с топла вода и домашен сапун, после са ги връзвали в бохчи  и с кобилицата са ги пренасяли до някоя река, където са ги изплаквали.Особено мъчителен е бил този процес през зимата.През лятото са пускали животните около реките и там са изпирали направо със студена вода.Освен водата и прането, на гръб са пренасяни и дървата за огрев, храната за добитъка, реколтата от нивите. Малцина са имали волски коли или коне, за да пренасят товарите с тях.

Децата още от малки са включвани в работния процес.Детството им е траело докато тръгнат на училище.Щом станат ученици, родителите им започват да ги товарят с подходяща за възрастта им работа .Най-често това е изкарване на стоката на паша.След завършване на първо отделение през лятната ваканция помагат на родителите си като гледат добитъка-кози, овце, говеда. Сутрин ги изкарват на паша до обяд, когато ги връщат за доене. След почивка към 3 часа след обед отново ги пускат.Обикновено на пасбището се събират повече деца и започвали да играят. Когато са две деца, играят на джочка, дама, титра. Съберат ли се повече деца играят на гатане и свинка. Когато започне училището играят на ашици и копчета. Джочката се играе от две деца, всяко с по 18 камъчета, редят се в полета по едно, което дете първо обере камъчетата, то печели. Титрата се играе с ръка, като от дланта се хвърля камъче на горната страна на ръката  и отново се хваща в дланта. Гатането се играе от повече деца-хвърлят си тоягите.чиято тояга е най-близко, той ходи да събира всичките и да ги връща.Свинка е игра, при която се издълбават три дупки-пикови и се хвърлят камъчета в тях. Дамата е игра с 12 камъни или боб. Печели, който пръв обере камъчетата.

Децата,особено по-големите помагали и при прекопаването на царевицата, картофите и др.

През 30-те години на 20 век в Заноге е имало две училища.В центъра на селото е било главното училище, в което учили 60 деца и допълнително училище в Царина, в което учили известно време 20 деца. Това училище не просъществувало дълго време. По –късно откриват прогимназия /до 8-ми клас/, в която учат 140 деца.В първите години на 20 век учител в селото е бил Найден Тодоров с 5-то класно образование и преподавал на децата  до 4-то отделение. Децата са учили от 1-во до 4-то отделение и после от 5-ти до 12 клас.Първоначално за писане и смятане се е ползвала таблата с размери 40 на 30 см.От едната страна е била разграфена на широки и тесни редове за писане, а от другата е на квадратчета за смятане.Писали са с креда и дъската е почиствана както черната дъска, на която учителите показват.На училище са пращани предимно момчетата, момичетата са помагали в домакинството и са гледали животните, по тази причина една значителна част от тях са оставали неграмотни.

В началото на 20-ти век медицинската помощ се е осъществявала от един фелдшер за няколко села, който е имал кабинет в Зимевица.Затова хората по традиция са се самолекували с билки.Те са познавали добре растенията и са ги използвали при нужда.Ето няколко примери-живовляк се е ползвал при гноясали рани,еньовчето при болки в корема,огничето при разстройство, говняр при рани, листа смрадлика за прочистване на рани, екземи и др., дебела мара при рани, равнец за рани, мащерка за нервите, плода на черния глог за сърце, а корените- сварени, при зъбобол.Ухапано от куче е лекувано с печен боб.При настинка са ползвали синапово семе-по 20-30 грама на ден за налагане. Нашите предшественици са били и добри „метеоролози”, по поведението на животните, по изгрева и залеза на слънцето и луната, по ветровете и теченията са определяли какво ще е времето и дали ще вали.

В селото е имало две кръчми. Притежатели на кръчмите са били Димитър Ганев и Додо Андонов. Успешна търговия е развил Ганев, закупил си е имот в София и се преселил там. Имало е и един магазин на Станко Андонов, търгувал главно с хранителни стоки и домашни съдове. В Заноге е имало няколко варници, в които са изпичали с дърва варовиков камък и са получавали вар, която са продавали из Северна България. В селото е имало 9 частни казани за варене на домашна ракия от джанки и сини сливи.Казаните са били с вместимост 80-120 литра, а от един казан са получавали 10-15 литра ракия. Вино не са правили, защото не е имало лози.Няколко жени са имали плетачни машини и са плели дрехи на клиентите си . Такива услуги са извършвали Василка Емануилова, Венера Ангелова и Иванка Венева. Майстори шивачи са били двама-Велин Пенов и Цено Андров.Цено е бил добър майстор и при него е ходело почти цялото село Имало е и кожухар-Додо Андонов. Майстор дърводелци са били Начо Киров и Симо Динов.Те са правели прозорци и врати. При Симо Динов са се учили доста майстори, но най добре е овладял занаята Васил Ангелов. Коларо-железари са били двама-Дано Заков и неговият ученик Русим Ленков.Те са правили печки, подковавали са волове и крави. Правили са и дървени коли, като колелетата са шиносвани, за да са по-здрави и да издържат тежките товари-дърва за огрев , селскостопанска продукция от нивите, сеното, бъчвите с вода и т.н.

За осветление хората дълго време са ползвали газеничета, после е навлязла газената лампа.Елекрификацията на селото е започнала през 1956 г.

      При строителството на домовете си са проявявали доста творчество.Основите на къщата са правени от добре подреден каменен зид, след това следва гредоред от здраво хванати с метални скоби греди, после се прави покрива с плочи.След покриването стените се  оформят от дъски или плет и се пълнят със смес от пръст и слама или помежду дъските се запълва с тревата типец. Още не е имало тухли и така са изграждали стените на домовете си. Викали са майстори строители, каквито е имало в селото.Такива са били Начо Киров, който се изселва в Габровница, след него майстори са Трендафил Андров, Димитър Иванов, Георги Андонов.Двама са били майстори на покрив с плочи-Симо Динов и Тодор Андонов. Стопаните са построявали колиби в местата, където са гледали животните. През лятото са излизали на егрек в собствените си имоти, за да ги наторяват животните. В колибите гледачите са се подслонявали, там са обработвали и млякото в сирене и масло. Нито къщите, нито колибите са били заключвани, когато хората са излизали. Кражби не е имало, но за охрана са оставяли кучетата.Обичали са гостите, дори с непознати хора като се заговорят, ги канят в къщи  и им предлагат храна.

В селото са правени 4 сбора-Рождество Христово, Великден, Свети дух и Петковден. На Свети Дух и Петковден са посрещани гости в домовете-роднини и приятели. Гостува се до към два часа и след това отиват на мегдана, където има музика и се играе хоро до вечерта. На Рождество Христово и Великден в къщи не са посрещани гости, направо след обед са отивали на мегдана и са се хващали на хорото до мръкване.

Ето един хумористичен случай, който често се разказва в селото. Веднъж на празника „Свети Дух” на един човек на гости  дошла  баба му.Тя била заядлива и скоро се скарали със зетя. Бабата се разсърдила и си тръгнала рано-рано.Излязла навън и започнала да се върти и обръща с надеждата да я викнат да се върне. Но зетят излязъл и започнал да вика: „Пътувай байов, пътувай, на мен ще ми дойдат по-добри гости.”

Сватбите са правени в дома на родителите на младоженеца. Поканата за сватбата е китка /букетче/ от чемшир,босилек и цвете според сезона.Из селото минават от рода на момчето, поднасят китката, черпят с ракия от бъкличка и казват „Кликам за сватба”. В двора на къщата, на поляна или на улицата се опъвали дълги дървени трапези.В центъра сядал кума, от двете му страни сядали двата рода-на момчето и момичето. Раздавали се подаръци. На кума се дарявала обикновено черга, а той дарявал младото семейство с двойка котли за вода.Роднините са дарявани с чорапи,домашни възглавници и ризи от ленено платно, които са били по-хубави от конопените.Свекърът е дарявал на семейството главно крава или овце.Гостите са дарявали домакински предмети,парите още не са били навлезли като подарък.Само някои от присъстващите са давали монети.   Музиката е свирила до късна вечер.Играели са се много хора, при привършване на сватбата  хоро е  повеждал кумецът, до него се е хващала младоженката.Роднините на булката и кума са изпращани с музика.

През Балканската и Първата световна война правителството е мобилизирало хора и коне, като един кон е замествал човек.Загинали са доста войници от Заноге. Не се знае къде е гробът на Мартин Пеянков, загинал някъде в Гърция. Друг участник-Тоне Здравков е тежко ранен и се моли на войниците да го доубият, да не се мъчи, но го намират санитарите, прибират го и лекарите успяват да го спасят.Излекуван се прибира в дома си.През Втората световна война са мобилизирани около  20 човека. Жертва падат следните: Христо Иванов, Минчо Свиленов, Манолчо Венев, Петър Тонев и Станко Грозданов.

Говорът в селото е западен диалект. Ето някои примери-

дървена подвижна стълба-катарахци,

батко-нане

скала-кукла

коноп-гръсти

маса-паралия

черга-църга

цървули-опинки

дюшек-тофлек

газениче-видало

прозорец-пенджар

картоф-компир, барабой

цвекло-кишир

Добре е младите хора да знаят, че по време на турското робство през Заноге е преминавал важен път, по който са пренасяни с конски кервани събрани данъци  от западните части на тогавашната Османска империя, пренасяни са документи и други ценности.Пътят е идвал от Белград през Гинци и през следните Заношки местности-Конски път, Батин кладенец, Кривульете, Ликаро и слиза до река Пробойница, през Искъра е минавал при Люти брод, където е имало лодка /гемия/ и от там през Арабаконак е отивал за Цариград.

Днес селото е обезлюдено.Икономически и други причини доведоха до масово изселване.Дали ще дойдат такива времена, когато хората ще се върнат при корените си? Никой не знае.

 

Подбор и редакция Виолета Дичева
2015 г.

 

свали: ЖИВОТЪТ НА ХОРАТА В ЗАНОГЕ  СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО ОТ ТУРСКО РОБСТВО…