Home » За Заноге

За Заноге

Добре дошли в сайта на село Заноге,             

 Заноге е живописно балканско село в Западна Стара планина, граничещо   със селата  Заселе, Зимевица, Лакатник, Миланово,  Губислав и  общ. Вършец. Разположено е сред китни гори, зелени поляни, пресичано от реки, потоци, долове и пътища. Малко е да се каже, че Заноге има хубава природа-хем е на високо, хем е равно, точно под небето, широк хоризонт, обточен с върхове, хълмове. Всичко те кани да гледаш надалече, до където поглед ти стигне и да не можеш да се наситиш на опияняващата красота. Да дишаш прекрасен въздух и да се почувстваш изцяло нов човек. Заноге е много издължено селище, навярно в най-дългата си  част надвишава 25 км. За да достигнеш от единия край до другия, си трябват  стабилни крака-нозе, трябва си много ходене. Местният краевед Паун Вучков в „Спомени от моя живот”обяснява шеговито как е възникнало наименованието на селището. Дошъл в селото търговец и местните хора били удивени да видят чужд човек. Попитали го как е дошъл, как ги е намерил. А  той им казал ”Е па как,нога за нога, така дойдох и ви намерих”.

В местности със странни названия има материални останки от стари култури-зидове, глинени съдове, монети, върхове на стрели-белези, сочещи отминали бурни времена. Преданието за случилото се в местността Манастир и сега хвърля хората в размисъл и догадки.Още по римско време до днешната местност Бело Габере имало манастир. Камбаната му била донесена чак от Рим. Случило се нещо, дали нашественици или нещо друго, но се наложило монасите набързо да приберат  по-ценните предмети, сложили ги в камбаната, покрили я с кожа, залепили с восък и я заровили. Заровили и други ценни неща и избягали. Никой от монасите никога не се завърнал. Ето векове витае въпросът какво е станало тук, но никога никой няма да може  да каже.

Казват, че Заноге до сега три пъти се е загубвало, заличавало и три пъти се е възраждало от местността Царина. Чужди хора в него не са живели. Винаги се е възраждало от оцелели някак местни. С тъжна ирония хората се шегуват, че сега е четвъртото обезлюдяване и след него няма да има вече възраждане.

Селото има своите летописци-Ради Веселинов-Заногенов и Тодор Лозанов. Има и своя Орфей-самородния музикант Мито Данов, носител на златни медали от събори на народното творчество и много записи в радиото и телевизията.

 

Сайтът има амбицията да събере нова информация от широк кръг родолюбци, и заедно със съществуващата, да я съхрани за бъдещето.

 

 Пишете ни, приятели!

 

2013-04-12                                                                           Виолета Дичева