Home » ПРЕДАНИЕ ЗА ДЪРВОТО И РАСТЕНИЕТО ЗАЛИСТ. ВИОЛЕТА ДИЧЕВА

ПРЕДАНИЕ ЗА ДЪРВОТО И РАСТЕНИЕТО ЗАЛИСТ. ВИОЛЕТА ДИЧЕВА

В Заноге има една местност, наричана от хората Дървото. Намира се под Горския връх, над Езерото, до Брезе.Сега там няма дърво, около пътя са се ширнали поляни,има и сипеи, но по-възрастните  казват: „Ето тук е било дървото, което е спряло чумата.”

Било е преди стотици години, по време на последната  чумна епидемия, покосила България. В Заноге болестта е върлувала с пълна сила, обезлюдявала е къщи и махали, затривала е цели родове. В бедното, откъснато от света балканско селце хората са били съвсем беззащитни. Не помагали нито молитви, нито врачки, нито билки. Селяните обезумявали от ужаса на масовата смърт, която не жалела   деца  и възрастни. Струвало им се, че чумата е живо същество, което се движи между тях, влиза в домовете им, ходи при животните им, минава през нивите им, крещи и се смее, вие нощем и тропа по вратите на къщите. Хората се почувствали обречени и изоставили всяка работа, криели се по колибите и не смеели да излязат.Един ден чумата се провикнала всички да се съберат на мегдана, искала да ги гледа как играят хоро. Селяните, повечето болни, не посмели да не отидат, не искали да дразнят чумата и с последни сили се добрали до мегдана.Чумата изкрещяла всички да се хванат на хорото, най-хубавата мома на селото да го води , а до нея  да играе годеникът й. Засвирил гайдарят, заиграли хората. А чумата пляскала с ръце, кикотела се и се протягала с костеливи пръсти към слънцето. Грабвала жар от него и я хвърляла върху лицата на хората. Някои падали и умирали, другите продължавали да играят. Девойката, която водела хорото, била сложила на главата си венец от растението залист и докато играела,  навеждала  главата си към любимия, за да му прави сянка с венчето.И двамата гледали надолу, не смеели да погледнат към чумата.Листенцата на залиста скривали лицето на момчето и чумата не можела да заслепи очите му.Така играели двамата, опрели глави, скрити зад венчето.Дълго продължило хорото, уморила се чумата, изкрещяла да спрат и да й доведат най-силния кон в селото. Довели й коня и тя се качила на него. Животното се превило под тежестта й. Хванали поводите и повели коня в посоката, която чумата поискала. Конят едва пристъпвал. Излезли бавно от селото и тръгнали из поляните. Стигнали до високо, зелено и разклонено дърво.Чумата казала да спрат, слязла от коня, изкикотила се и се покачила на дървото.То избухнало в пламък, за секунди изсъхнало и побеляло пред очите на хората. От чумата нямало следа, нито се виждала, нито се чувала. Селяните повели коня обратно, слисани от видяното.

В близките дни починали още хора.Останали живи само момата и годеникът й.Те сложили началото на новото възраждане на Заноге.Така растението залист показало голямата си сила срещу жестоката болест.От тогава майките зашивали в дрехите на децата си листенца от залист-да ги пази от болести и уроки. Започнали да засаждат симпатичното бодливо храстче около домовете си. По тези места чумата вече не се върнала.

Много години изсъхналото дърво стояло сред поляните и напомняло за чумните времена и за залиста, който спасил живота на двамата влюбени.До средата на 20 век дървото било още там-побеляло, изсъхнало. После силна лятна буря го съборила, клоните и дънерът се стопили в тревите. Останал само споменът за страшните години. Нарекли местността Дървото. И днес, когато минават по тези места, хората казват:”Ето тук е било дървото, което изгорило в пламъците си чумата”.

 

2014 г.
Виолета Дичева

 

свали: Предание за дървото и растението залист…

 

Към раздел Предания…