Home » НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ЗАНОГЕ. ГЕОРГИ ГРОЗДАНОВ

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ЗАНОГЕ. ГЕОРГИ ГРОЗДАНОВ

Според спомените на по-стари хора, в своето съществуване Заноге се е губило и възстановявло три пъти. Една от причините за обезлюдяването на селището са чумните епидемии. Оставали са по 1-2 души в махала и постепенно селото се е възстановявало. Другите причини за масовото обезлюдяване засега не са известни. Последното възраждане на селището  започва преди Освобождението от турско робство със заселването на 7-те основни клана /рода/ в землището на Заноге. Това са родовете-Йочкинци, Герчовци,  Сарвановци, Илиовци, Минковци, Антовци и Гановци. Откъде са дошли не е известно.Въпреки балканския си характер, селото се развива и достига в първите десетилетия на 20 век до 1000 жители. Най-успял от  родовете е родът на Антовците. В един момент броят на техните животни достига 1000 глави. Но по-късно неговите наследници западат. Един от наследниците-Владо Веселинов, казва че дядо Анто е имал 1000 животни и 16 кучета, а сега наследниците му имат общо 16  овце. Другият успял род е Илиовците, които достигнаха да имат 400 бр. овце- собственост на Генчо Илиев.

Първоначално всички са живеели в центъра на селото, около чешмата, където е имало в един момент около 70 къщи, но с разрастване на родовете започнали да си пречат. Не достигали места за ниви и паша. Дошли и нови преселници. Затова наследниците се премествали из махалите, за да не си пречат един на друг. Така селото достигнало почти до 25 км. дължина.Оформили се следните махали-Дружимир, Мъртвината, Раково, Билото, Мъртвинките, Главчовци, Тимото, Кукла, Селото, Горския връх, Гановци, Царова есеница, Стубело, Катунище, Църница, Белутковци, Царина, Лазие, Пунчово яз, Лаките и др. През 30-те години на 20 век в селото има и две училища. Главно препитание на хората са били земеделието и скотовъдството. Успявали са, въпреки тежкия планински терен, да си осигуряват прехраната. Но на някои се е налагало да ходят да работят и по Северна България, за да си докарат от там пшеница и царевица.

Овцевъдството е било основно препитание на населението. Зимата са гледали животните в обори около къщите си,  през топлото време са излизали на егрек в района. Правели са подвижни огради от пръти и така са заграждали животните, а овчарите са живеели в колиби, покрити със слама.В тези колиби е правено сиренето до есента-до Димитровден, след това вече се прибирали по домовете си.

Най-трудно са се снабдявали с вода. С котли от по 10-12 кг., носени на кобилици, са пренасяли вода от 4-5 км. С бъчви са докарвали вода за миене. Прането се е извършвало директно на малките рекички-бари, като пак с кобилици са пренасяли дрехите.

Обличали  са с вълнени, домоткани дрехи-шаечни литаци,украсени с яспри около деколтето, панталони, дебели чорапи. Обувки не са имали, носели са свински опинци,  по-късно и гуменици.

За да се види с близки и роднини, населението си е организирало сборовете. Гости  се посрещали на Свети Дух и Петковден, като до обяд са гостувания по домовете, а след обед хора и веселби с музика до късно в центъра на селото. Правени са и сборове без гостувания по къщите, а само с музика на площада на Рождество Христово и Великден. Тогава се събирали и играели хоро до тъмно. Строго са се почитали и спазвали Божите празници.

Хранели са се главно с млечни продукти, а по време на постите главно с лютеница, направена от лук и оцет. Всяко домакинство си е месело хляба в къщи, фурни не е имало. Пекли са хляба в подници, направени от глина в обем да събере хляб от 4-5 кг. Вършникът на подницата е посипван с топла пепел и така се е опичал хлябът.

Западането на селото започва след 9 септември 1944 г. и особено след 1958-с образуването на ТКЗС-та. Насила събират от хората имотите и животните, като им оставят по 1 крава и 5 овци, а цената на един работен ден в ТКЗС-то е била 20-30 стотинки. Хората започват да се затрудняват да си изкарват прехраната, младите трябва да учат, да са в крак с времето, променят се условията на живот. Някои хора от Заноге се преселват в околните села около жп линията, други се преместват в София. Една голяма част се преселват в Новопазарско. Новите икономически условия доведоха до днешното положение – селището да е изправено пред ново, четвърто обезлюдяване, пред закриване. Днес в селото живеят 25-30 души.Дали някога ще има ново възстановяване на Заноге?.

 

2014 г.
Георги Грозданов.

свали: Няколко думи за Заноге…

 

Към раздел История…